mercoledì 28 dicembre 2011

Диалог с телевизор

И ето онзи луд скитник,
който нещо шепне
на изхвърления телевизор:
“обичай ме дори и на тъмно
тук съм често сам и
няма как да ме объркаш,
аз съм всички други.”
После лицето му се
озарява от получения отговор.
За момент си мисля,
че пред него не стои телевизор,
а самият Господ
или пък неговата любима.
После вади дистанционно
и натиска replay,
натиска,
радва се и скача.

lunedì 19 dicembre 2011

Любов

В Милано говорят на диалект,
който прилича на френски.
Любовните истории, обаче,
не приличат на парижанските,
не свършват със забравени
връзки на обувки по диваните
и бинт за увиване на сърца.

Кой е кметът на Милано?

Милано го няма,
няма ли любов.

domenica 18 dicembre 2011

Камък и облак - Рики Фарина

Под дъжда, под градушката, под звездите,
безчувствена като дея, не се притесняваше от нищо.
Беше моята статуя, моята единствена и уникална статуя.

Но веднъж й казах да ме последва, да ме хване
за ръка, да дойде с мен просто да се разходи

и нашата любов свърши нещастно.

Не знаех как да се превърна в камък, а тя не искаше да бъде облак.


 

sabato 3 dicembre 2011

сега?

Когато си мърдам рамото напред и назад,
издава силен пукащ звук.
Втренчвам се в чаршафа
на бели и жълти черти.
Поглеждам и часовника:
1.27 сутринта.
Мисля, странно.
Усмихвам се.
Чета Al Jazeera English
и пак се усмихвам.
Какво пък,
мога да се смахна за малко.
Рамото ми пука
пук
пук
пук..

отпускам се
и най-после
заспивам.
Сънувам
как един
с пистолет
обикаля
всички къщи.









domenica 6 novembre 2011

mp3 на Суетата на събуждането

Суетата на събуждането mp3

Благодаря на Ради и Иван за чудесната интерпретация!

martedì 1 novembre 2011

ако ме докоснеш в мъглата

(ако ме докоснеш)

в момента, в който ми се иска
да се затворя в черната кожена
гривничка около пулса си
и в който се чувствам като
панделка в косата на някое
друго момиче
и само шептя
по повод отминаващия ноември,
новите стойности
и отпечатъците им върху
витрините,
ако ме докоснеш,
ще се изпаря
в мъглата






domenica 23 ottobre 2011

Емма рисунки


Нотите от долно "до" до горно "до"


Високомерно пате














"Грозното пате" - пресъздаване на приказката с акцент върху ядосаната майка














"Грозното пате" - пресъздаване на приказката с акцент върху грозното пате...

mercoledì 12 ottobre 2011

Около врата ми – бяло водорасло


Докато Д. и Е. играят,
влизам в хола
и хварлям якето си на дивана.
Не чувствам нищо -
нито щастие, нито болка.
Просто нищо.
Само якето ми е хвърлено там...

Мисля си, че ако умра в този
несигурен момент,
мисълта ми за тях ще остане
в празния ръкав на якето.
Такъв е животът,
такава е вселената,
такава – природата.
Просто нищо.

sabato 24 settembre 2011

суетата на събуждането


По стихотворение на К.М

Старецът който не можеше да обича,
обичаше само мен.

По-хубаво е от първия
порой на есента,
мисля си,
измива всички призраци
които не могат да бъдат любов.

Старецът който не можеше да обича,
се затваряше дълго в турбината на съня -
само там,
диханието му бе дълго.

Винаги преди да заспи,
придърпваше нощтното ми одеало
и го постилаше внимателно
върху бреговете на утрешния ден.
Аз често бълнувах
и рецитирах реалността...

Старецът който не можеше да обича,
беше останал без зъби.
Но точно преди да паднат всичките,
той ги изтръгна
и ги подари на моята усмивка –
усмивката ми се уплаши
и хукна да бяга
ужасена от себе си.

Сега го няма -
Антонио от бара каза
че от дни не са го виждали...

Сега ми липсва старецът, който не можеше да обича,
но който беше обичал само мен.
Благодарение на него разпознавам призраците,
които могат да бъдат любов,
наслаждавам се на кратките дихания
и имам най-смелата усмивка.

А когато се събудя сутрин -
по пътеката е още
светло.

 

mercoledì 21 settembre 2011

едно интелигентно стихотворение - Рики Фарина

здрасти аз съм
едно интелигентно стихотворение
няма да ви говоря за морето за залезите за чайките
няма да ви карам да слушате тупканията на сърцето ми
и без това са монотонни и не значат просто нищо
аз съм едно интелигентно стихотворение
можете да си помислите че съм едно горделиво
стихотворение можете да си мислите казвото си поискате
интелигентността оставя винаги място на мислите
знаете ли какво ще ви кажа – след като ме прочетете
ще ви се появят нови неврони не казвам че не сте
интелигентни читатели но едно интелигентно
стихотворения трябва добре да си върши работата
а моята работа е да ви направя още по-интелигентни
не вярвате ли? прочетете ме и ще видите....

На бара.
Здрасти, Франко, дай ми от обичайното.
Но този път да е
необичайно.
Прибави и бучка лед
в повече.
Нека необичайното
да се разтопи веднага
и да се възвърне обичайното.
Разбра ли ме?
Едно обичайно
необичайно.

Видяхте ли?
Не се ли чувствате по-интелигентни?
Не?

Може би вашето обичайно е различно
от моето.

lunedì 12 settembre 2011

ах този ден "l'anima nera"...


това беше един ясен и
монотонен ден
в който си свих гнездо
от глупости
но така ловко и плавно
както кубинецът
прокарва гласа си през
кларинети и тимпани
за да стигне до най-високата
нота на „l’anima nera”

и за да не си докарам
евентуални проблеми в отвъдното
се превърнах в плашилото
на всяка своя мисъл
отдадох се на тишината
на всяка светла забрава
хвърлях в празното бодлите
на отчаянието
кръстих се въпреки безверието

гледах онези способните на нещо
с милиметрична точност
която само на мравките отива
но не правех нищо повече от това
замръзвах вътре в себе си
като предмет
предизвиквах удивлението
на мъртвите
връзвах виковете си
за гърлото
и дишах
дишах
без планове

giovedì 1 settembre 2011

Метеоритът


Метеоритът


запознахме се преди 20 години
и ето че сега метеоритът е близо до Земята
слънцето също изглежда огромно
и много близо до прозорците,
сезоните траят няколко дни
а падащите листа са толкова много
че блокират пътищата

чакат ни необикновени времена
небето ще е ослепително около дванадесет
а посреднощ ветровете ще са толкова тихи
сякаш никога не са се движили
цялото море ще е направило стъпка напред

радиото предупреждава да не бързаме за никъде
няма защо да променяме посоката точно сега
не бива да се страхуваме за вчерашния ден
за миналия месец
няма нищо от миналото
което да си струва да бъде запазено

по навик сложих ред на книгите
играчките обувките по етажерките
вдигнах и твоя компютър
трябва да побързаме с вечерята

а сякаш е въпрос на секунди
ти носиш виното на масата
и си тананикаш

martedì 30 agosto 2011

Ако случайно...

“... Ако случайно се изплюя като хората
ще се потърси и във
плюнката ми - смисъл.” - Александър Стефанов

ако случайно се порежа
ще си кажа че и красотата е празна
без капчица кръв –

смея се на тази глупост

с мозъчните си рецептори
отворени широко
душа наоколо
като дресирано куче
а светът повръща
своите неравенства –

отварят се древните рани
чуват се нови разкаяния...
после пъхам муцуна
в студената локва и пия

пия
и плюя