Изкачване

                               На Вера Балева


Тази твоя ръка върху камъка
цъфти като еделвайс.
Листенцата му –
скрити в пролуките –
не се боят от тишината.
Светят и се протягат
към ръбчетата на небето -
не се боят от пустинята.

Спри се, бледо слънце.

Утопии - Марио Бенедетти

Как да повярвам/ каза момчето
че вече утопии не съществуват

как да повярвам
че надеждата е спомен
а удоволствието – просто нещо тъжно

как да повярвам/ каза момчето
че вселената е в руини
макар че е вярно
и че смъртта е тишина
макар че е вярно

как да повярвам
че хоризонтът е граница
че морето е никой
че нощта е нищо

как да повярвам/ каза момчето
че тялото ти/ момиче
не е нищо друго
освен нещо което мога да докосна
или че любовта ти
онази далечна любов която пазиш за мен
не е голотата на очите ти
или спокойствието на ръцете ти

как да повярвам/ каза момчето
че утопия не съществува вече
след като ти/ сладко момиче
нагло/ и вечно
след като ти/ си моята утопия

Къщата на прегръдките – фрагмент 3

Не мога без да мисля
за чепките грозде в нейната къща,
за кучето, което ми одушваше добре ръцете,
за момините й сълзи и странните й втурвания
към пощенската кутия.

Преждевременно пораснала, като Луна,
която, изгубила клесидрата, се показва
гола на другите звезди; не
не мога да се освободя от задължението да ви разкажа
за ръцете й, в които беше океанът и всичките му китове
и за пронизващия ватър, когато те потъват.

Да, признавам,
изгубих чувството, което спира тяло и език.
Изгубих колене за изповеднята,
разпасаната си риза,
съня,
яростта.
Изгубих лицето си на бедняк, на бръснач,
желанието ми да ям се счупи като стъкло
и кръвта ми силно рукна от носа.
Да, така е.

М.Ботури 

превод: ю.