Докато Д. и Е.
играят,
влизам в хола
и хварлям якето
си на дивана.
Не чувствам нищо
-
нито щастие, нито
болка.
Просто нищо.
Само якето ми е хвърлено
там...
Мисля си, че ако
умра в този
несигурен момент,
мисълта ми за тях
ще остане
в празния ръкав
на якето.
Такъв е животът,
такава е
вселената,
такава –
природата.
Просто нищо.
Nessun commento:
Posta un commento