ах този ден "l'anima nera"...

това беше един ясен и

монотонен ден

в който си свих гнездо

от глупости

но така ловко и плавно
както кубинецът

прокарва гласа си през

кларинети и тимпани

за да стигне до най-високата

нота на „l’anima nera”

и за да не си докарам

евентуални проблеми в отвъдното

се превърнах в плашилото

на всяка своя мисъл

отдадох се на тишината

на всяка светла забрава

хвърлях в празното бодлите

на отчаянието

кръстих се въпреки безверието

гледах онези способните на нещо

с милиметрична точност

която само на мравките отива

но не правех нищо повече от това

замръзвах вътре в себе си

като предмет

предизвиквах удивлението

на мъртвите

връзвах виковете си

за гърлото

и дишах

дишах

без планове