“... Ако случайно се изплюя като хората
ще се потърси и във
плюнката ми - смисъл.” - Александър Стефанов
ако случайно се порежа
ще си кажа че и красотата е празна
без капчица кръв –
смея се на тази глупост
с мозъчните си рецептори
отворени широко
душа наоколо
като дресирано куче
а светът повръща
своите неравенства –
отварят се древните рани
чуват се нови разкаяния...
после пъхам муцуна
в студената локва и пия
пия
и плюя
