Звукът на есента /По Е.Б/

ако сега дърветата тръгнеха
да се разлистват би бликнала отрова вместо
плодов сок

вместо листата
змиите биха засвирили безгрижна мелодия
а небето би изсъскало при волния
им полет

гласът ми би бил цигулка,
не хвърчило

Жената с червилото

Погледни "Жената с червилото", казах,

защото знам,
че няма да се загледаш.

Ще я отминеш просто.

Надигам се на пръсти
докато не закървят,

свивам устни,
докато остане една.

Дори камелиите,

с които ти изневерявах -

са там.

И виолетката сутрин,
способна да събори катедрали.

Все още чувам смеха ти -

изцежда топла амброзия

от цветята,

а цветята са много..

сега аз искам да те помоля нещо,
ела, Купка,
ела да ме обичаш и ти 

органичен

Животът е органичен.
Баба ми,
на десет,
бяга в калта
с босо сърце.

между бръчките на мама

оттам не виждам
тъмните й рамене
и очите й пълни

с неизслушвана мъка

няма бастун -

само леко изсъхнали мигли,

устни в хубаво червило,

а на върха на всичко това -

къщата, кухнята, и ние
с татко.

Нищо не бе празно,

както сега -

когато е сълза, сух камък
и полу празно бурканче
от смокиново сладко.

лягам между бръчките й и заспивам

в съня ми мама беше балон

- Кой е идеалният ти свят?

- Весел, с цветни пеперуди и раковини.

- А кой е любимият ти свят?

- Един балон с нарисувани зъби се усмихва.

Don't worry

Don't worry

Изкачване

                               На Вера Балева


Тази твоя ръка върху камъка
цъфти като еделвайс.
Листенцата му –
скрити в пролуките –
не се боят от тишината.
Светят и се протягат
към ръбчетата на небето -
не се боят от пустинята.

Спри се, бледо слънце.