суетата на събуждането

По стихотворение на К.М

Старецът който не можеше да обича,

обичаше само мен.

По-хубаво е от първия

порой на есента,

мисля си,

измива всички призраци
които не могат да бъдат любов.

Старецът който не можеше да обича,
се затваряше дълго в турбината на съня -

само там,
диханието му бе дълго.

Винаги преди да заспи,

придърпваше нощтното ми одеало
и го постилаше внимателно
върху бреговете на утрешния ден.

Аз често бълнувах

и рецитирах реалността...

Старецът който не можеше да обича,
беше останал без зъби.

Но точно преди да паднат всичките,

той ги изтръгна

и ги подари на моята усмивка –

усмивката ми се уплаши

и хукна да бяга

ужасена от себе си.

Сега го няма -

Антонио от бара каза

че от дни не са го виждали...

Сега ми липсва старецът, който не можеше да обича,

но който беше обичал само мен.

Благодарение на него разпознавам призраците,

които могат да бъдат любов,
наслаждавам се на кратките дихания
и имам най-смелата усмивка.

А когато се събудя сутрин -

по пътеката е още

светло.

 

едно интелигентно стихотворение - Рики Фарина

здрасти аз съм
едно интелигентно стихотворение

няма да ви говоря за морето за залезите за чайките
няма да ви карам да слушате тупканията на сърцето ми
и без това са монотонни и не значат просто нищо
аз съм едно интелигентно стихотворение
можете да си помислите че съм едно горделиво
стихотворение можете да си мислите казвото си поискате
интелигентността оставя винаги място на мислите

знаете ли какво ще ви кажа – след като ме прочетете
ще ви се появят нови неврони не казвам че не сте

интелигентни читатели но едно интелигентно

стихотворения трябва добре да си върши работата

а моята работа е да ви направя още по-интелигентни

не вярвате ли? прочетете ме и ще видите....

На бара.
Здрасти, Франко, дай ми от обичайното.
Но този път да е

необичайно.
Прибави и бучка лед

в повече.

Нека необичайното

да се разтопи веднага

и да се възвърне обичайното.

Разбра ли ме?

Едно обичайно

необичайно.

Видяхте ли?
Не се ли чувствате по-интелигентни?

Не?

Може би вашето обичайно е различно

от моето.

ах този ден "l'anima nera"...

това беше един ясен и

монотонен ден

в който си свих гнездо

от глупости

но така ловко и плавно
както кубинецът

прокарва гласа си през

кларинети и тимпани

за да стигне до най-високата

нота на „l’anima nera”

и за да не си докарам

евентуални проблеми в отвъдното

се превърнах в плашилото

на всяка своя мисъл

отдадох се на тишината

на всяка светла забрава

хвърлях в празното бодлите

на отчаянието

кръстих се въпреки безверието

гледах онези способните на нещо

с милиметрична точност

която само на мравките отива

но не правех нищо повече от това

замръзвах вътре в себе си

като предмет

предизвиквах удивлението

на мъртвите

връзвах виковете си

за гърлото

и дишах

дишах

без планове

Метеоритът

Метеоритът

запознахме се преди 20 години

и ето че сега метеоритът е близо до Земята

слънцето също изглежда огромно

и много близо до прозорците,

сезоните траят няколко дни

а падащите листа са толкова много

че блокират пътищата

чакат ни необикновени времена

небето ще е ослепително около дванадесет

а посреднощ ветровете ще са толкова тихи

сякаш никога не са се движили

цялото море ще е направило стъпка напред

радиото предупреждава да не бързаме за никъде

няма защо да променяме посоката точно сега

не бива да се страхуваме за вчерашния ден

за миналия месец

няма нищо от миналото

което да си струва да бъде запазено

по навик сложих ред на книгите

играчките обувките по етажерките

вдигнах и твоя компютър

трябва да побързаме с вечерята

а сякаш е въпрос на секунди

ти носиш виното на масата

и си тананикаш