Утопии - Марио Бенедетти

Как да повярвам/ каза момчето
че вече утопии не съществуват

как да повярвам
че надеждата е спомен
а удоволствието – просто нещо тъжно

как да повярвам/ каза момчето
че вселената е в руини
макар че е вярно
и че смъртта е тишина
макар че е вярно

как да повярвам
че хоризонтът е граница
че морето е никой
че нощта е нищо

как да повярвам/ каза момчето
че тялото ти/ момиче
не е нищо друго
освен нещо което мога да докосна
или че любовта ти
онази далечна любов която пазиш за мен
не е голотата на очите ти
или спокойствието на ръцете ти

как да повярвам/ каза момчето
че утопия не съществува вече
след като ти/ сладко момиче
нагло/ и вечно
след като ти/ си моята утопия