Къщата на прегръдките – фрагмент 3

Не мога без да мисля
за чепките грозде в нейната къща,
за кучето, което ми одушваше добре ръцете,
за момините й сълзи и странните й втурвания
към пощенската кутия.

Преждевременно пораснала, като Луна,
която, изгубила клесидрата, се показва
гола на другите звезди; не
не мога да се освободя от задължението да ви разкажа
за ръцете й, в които беше океанът и всичките му китове
и за пронизващия ватър, когато те потъват.

Да, признавам,
изгубих чувството, което спира тяло и език.
Изгубих колене за изповеднята,
разпасаната си риза,
съня,
яростта.
Изгубих лицето си на бедняк, на бръснач,
желанието ми да ям се счупи като стъкло
и кръвта ми силно рукна от носа.
Да, така е.

М.Ботури 

превод: ю.