оттам
не виждам
тъмните й рамене
и очите й пълни
тъмните й рамене
и очите й пълни
с
неизслушвана мъка
няма бастун -
само леко изсъхнали мигли,
устни в хубаво червило,
а на върха на всичко това -
къщата,
кухнята, и ние
с татко.
с татко.
Нищо не бе празно,
както
сега -
когато
е сълза, сух камък
и полу празно бурканче
от смокиново сладко.
и полу празно бурканче
от смокиново сладко.
лягам между бръчките й и заспивам