Далечно

Лятото не изглежда вече същото:
правоверността на житното голо,
топлата кръв.
Само липса на въздух
в стаята с голям вентилатор
и звезди по стъклото.

Тази сутрин дърветата шумолят,
обичам ги.
Защото са като косите ти преди време
плуващи след теб по водата,
макар че лятото не изглежда вече същото
и от жълтото по измитите улици оставаш без дъх.

И всички тези диви сливи, обичам ги,
защото птиците кацат по тях и си правят банкет
и така лятото излглежда същото,
дори и за малко.
Да ми напомни това идва и нищото с лице на светия,
твоите нощни ставания и малката с оранжев бански -
прилича на изгубена светулка
между магнолията и стената.

Чува се далечна буря.