Диалог с телевизор

И ето онзи луд скитник,
който нещо шепне
на изхвърления телевизор:
“обичай ме дори и на тъмно
тук съм често сам и
няма как да ме объркаш,
аз съм всички други.”
После лицето му се
озарява от получения отговор.
За момент си мисля,
че пред него не стои телевизор,
а самият Господ
или пък неговата любима.
После вади дистанционно
и натиска replay,
натиска,
радва се и скача.

Любов

В Милано говорят на диалект,
който прилича на френски.
Любовните истории, обаче,
не приличат на парижанските,
не свършват със забравени
връзки на обувки по диваните
и бинт за увиване на сърца.

Кой е кметът на Милано?

Милано го няма,
няма ли любов.

Камък и облак - Рики Фарина

Под дъжда, под градушката, под звездите,
безчувствена като дея, не се притесняваше от нищо.
Беше моята статуя, моята единствена и уникална статуя.

Но веднъж й казах да ме последва, да ме хване
за ръка, да дойде с мен просто да се разходи
и нашата любов свърши нещастно.

Не знаех как да се превърна в камък, а тя не искаше да бъде облак.

 

сега?

Когато си мърдам рамото напред и назад,
издава силен пукащ звук.
Втренчвам се в чаршафа
на бели и жълти черти.
Поглеждам и часовника:
1.27 сутринта.
Мисля, странно.
Усмихвам се.
Чета Al Jazeera English
и пак се усмихвам.
Какво пък,
мога да се смахна за малко.
Рамото ми пука
пук
пук
пук..

отпускам се
и най-после
заспивам.
Сънувам
как един
с пистолет
обикаля
всички къщи.